Новият брой на Бюлетина на сдружение „Дете и пространство“ за 2025 година е творба, въплъщаваща един основен принцип, от който се ръководим и който произтича от приложната психоанализа, ориентирана от учението на големия френски психоаналитик Жак Лакан: „Да работим заедно“. Защо? Защото всяка от 9-те социални услуги, които Сдружението управлява е представена чрез разказа за дете или младеж, когото посреща почасово или за когото се грижи денонощно.
Избрахме заглавие, което назовава сложния път, по който вървим задено: „От институционална грижа към клиничното пространство на срещата“. Всеки текст, включен в бюлетина, изпълва със съдържание думата „деинституционализация“ като ни представя или разказ за младеж, чиито живот е преминал извън семейството и сега ни изненадва, защото няма друг начин да си представим пораснало едно дете, чиито житейски път минава през различни институции, освен, ако не го придружим и не продължаваме да го придружаваме. Само хората, които са до него, могат да свидетелстват за неговото порастване и как едно понятие като „деинституционализация“ рефлектира върху живота на „деинституционализираното“ дете. Ето защо в срещите на Терапевтичния екип на Сдружението, ние им даваме думата. Те са единствените свидетели на порастването на децата, чиито живот е белязан от институционализацията и деинституционализацията.
Останалите текстове, включени в този бюлетин, изпълват със съдържание понятието „среща“ и „клинично пространство“. Представени са случаи на деца, които многократно са говорени и обсъждани в Терапевтичния ни екип. Те идват от семейства, често намиращи се в голямо затруднение. Решенията се намират всеки път „случай по случай“. Те са разнообразни, понякога неочаквани дори за самите нас. В търсенето им винаги сме ориентирани от принципа „да следваме детето“, „да не знаем вместо детето“, да си партнираме с родителите.
Думата „среща“ очевидно функционира като означаващо за всички нас: срещите с всяко дете и младеж, за които разказваме; срещите на Терапевтичния екип, които отварят пространство за разговора, в който винаги има вероятност да се появи субектът.
Клиничният аспект на срещите, за които говорим, е резултат от внимателността ни към вътрешния свят на субекта, бил той дете или младеж. Знаем, че между социалната реалност, отразена в документите по един случай и вътрешната реалност на малкия субект винаги има разминаване, понякога малка пукнатина, а понякога пропаст.
По този път започнахме да вървим, създавайки заедно центъра за социална рехабилитация и интеграция „Детски кът за развитие“ в Русе, който се превърна в нашата малка лаборатория, която вдъхновява работата на Терапевтичния екип и всички участващи в него.
Може да изтеглите/прочетете нашия бюлетин тук.
