Белезите на различието

Какво научихме от децата, които растат без родители, и тези, които се грижат за тях?

Сборник с материали от френско-българския обучителен проект „Да растеш без родители“, публикувано със съдействието на Френския институт в София. 

Книгата, която ще прочетете, представлява обобщение на шест-годишна работа с изключително качество, за което свидетелстват събраните тук текстове, в област, чието значение е очевидно за всички – страдащото дете.

Подзаглавието „Какво научихме от децата, които растат без родители, и тези, които се грижат за тях“ изразява подхода и отношението към децата – инициатива, предполагаща голяма личностна дисциплина, съчетание на две рядко срещани качества – скромността и вслушването в другия. Мога само да подечртая индивидуалното посвещаване, което тези качества изискват, и да отбележа, че тук става дума за посвещаване на отговорността на всеки един учасник на дейност, която е изцяло доброволна.

Появата на книгата „Белезите на различието“ удостоверява изпълнението на проект, отличаващ се с изключително сътрудничество, в рамките на което обучението на обучители, т.е. предаването на умения, представлява отправна точка. Освен това проектът представлява и споделен човешки опит. Междукултурният обмен се материализира в произведение на два езика, което не е просто превод, а низ от допълнения, отзиви и препратки между текстовете на двата езика, които говорят действащите лица е това начинание.

Въпреки финала на тази програма, участниците в нея вече осъществяват нов мрежов проект и отварят нова програма. Сферата на закрилата на децата в България черпи своята жизненост изцяло благодарение на участниците в различните семинари. Службите на Френското Посолство бяха щастливи скромно да се присъединят към реализацията на семинарите и изразяват подкрепата си за всяка нова инициатива. Сърдечно благодаря на българската асоциация „Дете и пространство“ и на нейния председател г-жа Камелия Василева, на „Лекари на света“ Аквитания и техния представител г-жа Франсоаз Паро, както и на „Интердисциплинарния център за детето“ – Франция, и неговия представител г-н Даниел Роа. Тези организации и техните подбудители съумяха да променят гледната точка и да осъществят едно обучение, което дава ново начало на работата при децата със затруднения, чрез обединяването на важни за нашето сътрудничество сектори – медицинският, социалният, и чрез привличането на гражданското общество.

В часа, в който България влезе в Европейския Съюз, е необходимо тези мерки да бъдат взети и усилията на хората, които работят в служба на гражданите, да бъдат поздравени.“

Ив Сен-Жур, Посланик на Франция в България през 2006 г. 

Изданието е изчерпано!