Думата имат тези, които се грижат ежедневно за децата!
В навечерието на Великденските празници отваряме нова рубрика, в която даваме думата на тези, които се грижат за децата. Днес това са хората, които денонощно полагат грижи за деца и младежи, които са се родили с множество увреждания и живеят в Център за настаняване от семеен тип „Д-р Любомир Жупунов“ в Русе. Те са развълнувани от напредъка на Виолета и и искат да ни разкажат за нея:
НЕВЪЗМОЖНОСТТА ДА ИЗРАСТНЕШ ПО ПЛАН, ОЧЕРТАВАЩ „НОРМАЛНОТО“ – ИСТОРИЯТА ЗА НЕВЪЗМОЖНИТЕ НЕЩА, КОИТО СЕ ПРЕВРЪЩАТ ВЪВ ВЪЗМОЖНОСТ:
Виолета е дете, което се ражда с множество физически проблеми. През 2009 г. бива настанена в ЦНСТ за деца и младежи с увреждания „Д-р Любомир Жупунов“. В този център за децата се грижат детегледачки и социален педагог. Следвайки стандартите, рехабилитацията на децата се осигурява в дневен център за деца и младежи с увреждания, който те посещават няколко пъти в седмицата. Въпреки това ръководството на сдружението подкрепи желанието на управителя и персонала на ЦНСТ да се осигури два пъти в седмицата в Центъра да идва кинезитерапевт, който да работи с децата на място и чието възнаграждение се осигурява от дарения. Това не е просто прищявка. Това е възможност да се наблюдават децата в ежедневието им, в обичайната им среда. Така се откриват позите, които са най-благоприятни за тях и се очертават движенията, които са им възможни и тези, към които могат да се подтикват. Ето как с тях започна преди две години да работи, не друг, а Рада. Тя е кинезитерапевт с огромен опит, преподава в Русенския университет, познава младежите още от Могилино, а останалите от идването им в Центъра. Някой може да реши, че да ходят младежите в дневен център и да работят с Рада в обичайната си среда е „дублиране на услуги“! Не, не е, мили хора. Това са различни възможности и децата ги заслужават.
Откакто Рада идва в ЦНСТ, в резултат на провежданата кинезитерапевтична работа, Виолета получава нужното внимание за изразходване на енергията си и за задоволяване на предпочитанията във връзка с физическата й активност. Тя съдейства изцяло по време на рехабилитационните дейности. Харесва й физическата активност, успокоява я и й носи щастие, което се чете в изражението й и проявата й на изразен смях.
Състоянието в началото на рехабилитацията преди една година беше трудна. Тя има силно изразена торакална кифоза, честа нервност и безсъние. Изправеният стоеж я изнервяше, ходеше основно плътно прилепена за някой, изпитваше панически страх да е в различна позиция от седеж или легнала в ембрионална поза, ако е сама.
Днес година по-късно с постоянната работа на специалистите в центъра и проведената кинезитерапия, можем да кажем че тя има огромен напредък в развитието си.
Сега изправеният седеж е продължителен и дори желан. Има вече усещане за сигурност, дори иска тя да е водещата при определените движения. Играе с топка fit – ball и обича да бута инвалидна количка, като по време на тези упражнения, получава инструкции, които тя разбира.
Резултатите, които се постигат са изключителни, не защото в центъра правим чудеса, а защото професионално се използват реално съществуващи възможности за развитие на всяко дете.
Поредната история на младежи с увреждания е доказателство че нашите грижи, внимание и любов към тях, могат да направят не само тях щастливи, но и всички нас. За пореден път се убеждаваме и знаем, че нашата работа носи доброто в света.