ИСТОРИЯ

  

"За 10-годишния път на Детето и на Пространството"

 "Десет години са повод да се разкажат истории за изминатия път. Истории за срещи, за детето и за пространството.

В началото беше френско-българският проект „Да растеш без родители“. Започнаха срещи в едно пространство, в което детето съществуваше само чрез думите на тези, които бяха поели грижата за него. Погледът отсъстваше от сцената. Хората, които се събираха там, различни специалисти от бившите домове „Майка и дете“, впоследствие и социални работници от новосъздадените отдели за закрила на детето, споделяха своите грижи и затруднения в срещите си с поверените им деца. Задаваха си въпроси . Защо малки бебета спадат на тегло, след като ги хранят толкова добре и лекари и сестри им осигуряват непрекъсната медицинска грижа? Как се изгражда връзка с едно малко, уязвимо и чуждо бебе? Когато връзката е изградена, тогава как се преживява раздялата? И ето че на една среща един възрастен човек – специалист, който се грижи за малки деца, направи лапсус и каза: „Да растем без деца“. Възможно ли беше за всеки от нас да „расте без деца“? Засега успявахме да порастваме, като говорим за деца. А защо пораствахме? Защото имахме пространството, създадено от психоаналитиците от Интердисциплинарния център за детето в Бордо. Тези хора идваха седем пъти в годината – без хонорари и без европейски проекти. Отделяха от свободното си време. Бяха развълнувани и решени да подкрепят нашето собствено желание за промяна, а именно промяна в пространството, в което растяха някои деца , които често биват наричани „деца в риск“, а пространството – „ Дом за медико-социални грижи“. Те ни слушаха внимателно, независимо дали се оплаквахме, или задавахме въпроси. Тяхното слушане ни създаде чувство за достойнство. За собствено достойнство, както и за достойнство на децата, за които говорехме. Ние започнахме да питаме, а те да ни отговарят с клинични примери, с примери от своята практика. Постепенно ние спряхме да се оплакваме и започнахме да пишем, да подготвяме случаи за представяне. Вгледахме се в детайлите и открихме, че повечето от нас са внимателни и чувствителни към детайла, към дребните подробности, в които много често е заключена загадката, която може да обясни странното поведение на детето.

„Да растеш без родители“ продължи от 1998 до 2004 година. Появиха се поредица от сборници с текстове от работата ни през различните години: „Да растеш без родители“, „Да растеш със или въпреки своите родители“, „Как пораства момичето, как пораства момчето“, „Посрещането на детето. Законите на гостоприемството“, „Белезите на различието“. Този проект беше отворил специално пространство за всички нас, в което нашата изследователска и клинична работа започна да се ориентира от опорните точки, които ни предлагаше лаканианската психоанализа. Много от нас имаха в началото смесени чувства към „психоанализата“. Но опорните точки, които ни предлагаше, работеха в практиката. Много необясними неща, свързани с непоносимото страдание на едно дете, започнаха да получават своите обяснения и своя смисъл. Това носеше облекчение. Това носеше желание за работа с клинична ориентация, която тръгва от детайла, а не от обобщението. Това ни създаваше вкус за писане, за представяне на случаи и за нови срещи.

Ето защо след края на проекта „Да растеш без родители“ участниците в него учредиха сдружение „Дете и пространство“. Заедно с поява-та му започна и новата клинична френско-българска програма „Детето и неговите симптоми“. Появи се и едноименният сборник с текстове, както и сборникът „Да научим езика на детето“. Благодарение на Пространството на лаканианската психоанализа Детето порастваше, прохождаше, ставаше самостоятелно. Така се стигна до две големи промени. Първата беше, че на срещите на „Детето и неговите симптоми“ започнаха да идват специалисти от социалните услуги за деца и семейства и много по-малко хора от домовете. Идваха и идват хора от цялата страна. Случаите бяха свързани с деца и юноши на различна възраст, с различни социални проблеми и с различни маски на психично страдание. Другата промяна беше, че настъпи време за раздяла. „Лекари на света“ се оттеглиха и оставиха Детето да се справя само. Психоаналитиците от Бордо, които вече бяха и верни приятели, предадоха щафетата на своите колеги от Куртил. Срещата с Медико-педагогическия институт Куртил в Белгия отвори пред нас нови пространства за нови срещи. „Да работим заедно“ е методът на работа в Куртил, където всички възрастни извършват с финес своята клинична работа в ежедневните грижи за децата: по време на хранене, или като се прочита приказка за лека нощ, или като се приготвя заедно вечеря, или като се разхождат по алеите край канала или пазаруват в магазина… Къде е тук психоанализата, би попитал някой . Един възможен отговор е: във внимателното отношение към езика, към това , което казваме или не казваме на детето. Защото през всичките тези години разбрахме едно нещо и го проверихме многократно в практиката си: думите, които възрастните казват, начинът, по който говорим, въздейства директно върху тялото и на най-малкото бебе, и на най-увреденото и неговорещо дете. В основата на нашето изследване и нашите въпроси стои въпросът за връзката между езика и тялото на едно дете, на един юноша. Това ни ориентира в нашата работа.

Детето продължава да расте и да се променя. Пространството също. Детето среща нови хора, нови партньори. Пространството им оказва гостоприемство."

Текстовете в този сборник са свидетелство и за двете.

Текстът е предговор към сборника „10 години сдружение „Дете и пространство“. Как да отворим пространство за срещи с детето, с неговите родители, партньори и изобретения“.

За повече информация вижте БИБЛИОТЕКА.Весела Банова

 

  • СЪЗДАВАНЕ

    Сдружение „Дете и пространство“ възниква като резултат от работата на изследователската интердисциплинарна лаборатория, създадена в рамките на френско-българския обучителен проект „Да растеш без родители“. Той беше, реализиран през 1998–2004 г. с подкрепата на „Лекари на света“ (Бордо, Франция), Фондация „Развитие на детето и семейството“ (България), на професионалната организация „Интердисциплинарен център за детето“ (Бордо) и на Френския институт в София. В проекта се включиха мултидисциплинарни екипи от всичките 32 дома за медико-социални грижи в България и социални работници от 15 отдела за закрила на детето. Десетгодишното присъствие на „Лекари на света“ в България, изградените методи и връзки и изводите за необходимостта от реформа в системата на грижата за децата и семействата довежда до раждането на Сдружението в сърцето на мрежа от професионалисти с натрупан опит в работата с деца в риск и техните семейства.
  • СПЕЦИАЛИСТИ

    Членовете на Сдружението са специалисти от различни професии в областта на грижата и услугите за деца: лекари, психолози, психиатри, социални работници, логопеди, педагози, кинезитерапевти и др., с практически опит в социално-психологическата работа с деца в социални институции, деца в риск, деца с проблеми в развитието и деца в неравностойно социално положение (клинично наблюдение, терапевтични ателиета и други методи, индивидуализиращи грижата), както и с опит като експерти и обучители в областта на грижите за деца. Създадената интердисциплинарна мрежа дава възможност за цялостно отговаряне на нуждите на потребителите, за професионална подкрепа, гъвкавост и адекватност в работата по всеки конкретен случай. Сдружение „Дете и пространство“ участва и осъществява проекти, насочени към подкрепата на деца, семейства и професионалисти, работещи в социалната, образователната и здравната сфера и в системата на правосъдието и правораздаването. В проектната дейност на организацията на преден план е опитът на специалистите по отношение на разпознаването и придружаването на деца и родители с психическо страдание. 
  • ОБЛАСТИ НА РАБОТА

    - Развитие и подкрепа на интердисциплинарния подход и междуинституционалното сътрудничество в областта на работата с деца;

    - Организиране и провеждане на тематични обучения, конференции и семинари и разработване и разпространение на информационни и методически материали;

    - Развитие на услугите за подкрепа, консултиране, социална интеграция на деца в риск и деца със специфични потребности;

    - Повишаване на професионалните умения на специалистите и качеството на грижа;

    - Разработване и реализиране на програми за професионално обучение на специалистите в областта на грижа за децата;

    - Предоставяне на индивидуални и групови супервизии на екипи от специализирани институции и центрове;

    - Разработване и реализиране на програми и услуги за деца в риск, деца със специфични потребности и техните семейства;

    - Разработване и реализиране на програми и услуги за ранна интервенция и намаляване на риска от изоставяне, превенция на насилието спрямо и между деца, превенция на социалното изключване;

    - Подкрепа на реформата в областта на грижите за деца в България.

СОЦИАЛНИ МРЕЖИ

Намерете сдружение "Дете и пространство" в социалните мрежи.

 

КОНТАКТИ

Централен офис                                             Адрес: София ПК 1680, жк. Белите брези, бл.19, ет.1, ап.2   Телефон: 02/9584959     Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…