Новини

Запознайте се с "Таралежите"

Екипът на Център за социална рехабилитация и интеграция "Таралежи" (ЦСРИ) управляван от Сдружение "Дете и пространство" се включи активно в капманията за Деня на социалната работа, представяйки себе си и своята дейност.

Запознайте се с "Таралежите"!

 

Илияна Стоилкова, трудов терапевт в ЦСРИ “ Таралежи” 

"Мисля, че креативното и най-същественото в работата ни е да предоставим не само пространство, но и подкрепа и закрила за всяко дете, без значение на възраст, раса, религия. А затова са нужни много и общи усилия, сърцата социално-обществена работа.
Знайно е, че децата са мънички същества, свои или не, те са цветчета, които имат нужда от слънце, въздух и свое пространство. Да, така както всеки човек, голям или малък се нуждае от себепознание, себереализация, себеутвърждаване.... Но как да помогнем на семенцата у всяко дете, били те здрави, болни или накриво покълнали, да израстат под слънцето сред разбиране, обич, подкрепа и да поддържаме най-вече човечността в тях. Тестът за човечност, добрини, реална самооценка са едни от стъпалата на социалната стълба в нашата общност.
Немалка е всеотдайността, подкрепата, разбирането, мотивацията и съпричастността на специалистите в ЦСРИ “ Таралежи”, към сдружение “Дете и пространство”, София.
Да разкриваш детайлите на детският свят, да формираш техният светоглед, да подкрепиш техните естетически усети, да насочиш детският поглед към света около него, да държиш неуверената детска ръчичка по пътя на познанието-за това се изискват огромно себеотдаване, търпение и креативност. Всеки празник, бил той личен, социален, народен и дори официален се претворява от детските ръце, за да остави незабравима следа в тяхното детство и след години. Пример са детските произведения, направени с морски миди - морският свят в миналото и днес, хората - обичащи се, танцуващи; цветята - израз за съхранение на природата, животните - следващи безкрайното детско любопитство."

Иванка Иванова, психолог в ЦСРИ „Таралежи“

„Казвам се Иванка Иванова и съм психолог в ЦСРИ “Таралежи“.
Обичам работата си, за мен тя е кауза, предизвикателство и удоволствие. Винаги съм искала да работя с деца, те са най-слабата и беззащитна част от нас и имат истинска нужда от подкрепа. Част от нашата работа е и консултиране на родителите, подкрепа на семейството в справянето им с трудностите, с които се сблъскват в ежедневието – тяхното и на детето им.
Удовлетворението, което изпитваш, когато успееш да се докоснеш до детето, да му помогнеш да открие начин да живее по-добре. Работата с всяко дете е индивидуална, съобразена със собствената му личност и потребности, подходът е различен и уникален.
Всеки нов ден за мен е предизвикателство – срещите с различни деца, техните съдби и животи, различните характери, ситуации, проблеми. Работейки с децата ние заедно изобретяваме начина, по който може да им се помогне. Процесът е дълъг, често труден, но с много любов и търпение успяваме да постигнем напредък и когато това се случи – чувството е изключително!
Когато срещам трудности в работата си винаги мога да разчитам на подкрепата на екипа ни, както и на регулярно провежданите супревизии. Това е една много важна част от работата в ЦСРИ „Таралежи“ – взаимната подкрепа и екипният дух.“

Галина Ангелова, психолог в ЦСРИ „Таралежи“

“Всеки ден, излизайки навън, виждаме десетки хора по пътя си – усмихващи се, намръщени, бързащи, бавещи се, замислени, заети, лежерни... Но какво носи реално със себе си всеки от тях... Разбираме едва когато се отвори възможността да работим заедно и се срещнем истински в общия стремеж да търсим съвместно път за подкрепа.
Всяко дете се появява в различни обстоятелства на този свят и стартът му в живота е различен. Независимо обаче какво са отредили първоначално съдбата, късметът или както и по друг начин да го наречем, ние сме там – на кръстопътя, където възниква въпрос, чудене, затруднение – за да се опитаме да преборим предизвикателствата. Защото сме убедени, че във всеки от нас се крие неподозирана сила и понякога е нужно съвсем малко, за да се покаже тя наяве. Заедно с децата екипът на ЦСРИ „Таралежи“ се отправя на пътешествие в търсене на отговори, опори, посока – заедно си задаваме въпроси, смеем се, тъжим, изобретяваме. Не винаги е лесно, понякога е нужно повече време, но не се отказваме! Ориентир за работата ни са личните постижения на нашите малки и големи посетители. И едно е сигурно – никога не ни е скучно! Защото всеки нов ден с децата е различен и пълен с открития!”

Мария Кузманова, психолог в ЦСРИ „Таралежи“ 

„Казвам се Мария Кузманова и от лятото на 2019 г. съм част от екипа на ЦСРИ Таралежи и тяхната финна, професионална и хуманна работа с най-чувствителните и уязвими аспекти на детската душа. В това уникално по рода си място на Среща между деца, родители, психолози, социални работници, психоаналитици и психиатри, желанието да се посрещне детето и неговата индивидуалност надмогва и пребъдва всеки път.
Всяко дете в центъра е Въпрос към личността и опита на всеки от екипа. Защото историята на всяко дете засяда в сърцата ни, вплита се в езика ни и не спира да ни тласка ежедневно към терапевтичните изобретения, които помагат.
В цялата многолика екипна работа сме невъзможни без родителите и техните думи. Думи на безграничната любов към техните деца, но и думи , които разказват за трудностите и търсят помощ в наше лице.
Така, в осмозата между деца, родители и специалисти, се ражда чудото на мултидисциплинарния, индивидуален подход в работата с всяко дете. А това захранва ценностите и мисията на центъра.
Да бъдеш част от екипа на ЦСРИ „Таралежи” е отговорност. Ежедневно питане, към себе си и другите, съмнение, анализиране, изобретяване, пробив, удовлетворение и пак питане. За мен е чест!”

Снежана Савова, клиничен социален работник в ЦСРИ "Таралежи"

"Здравейте, казвам се Снежана Чудомирова Савова и съм клиничен социален работник в Центъра за социална рехабилитация и интеграция „Таралежи“ към Сдружение „Дете и пространство“. В предишната ми месторабота работех с много тежки случаи на деца настанени в институция и тогававашният екип беше солидно подкрепен от Сдружението чрез супервизии и обучения . С тяхна помощ аз разбрах как да помагам истински и строго индивидуално на всяко едно дете. Не можете да си представите колко горда бях да започна работа в ЦСРИ „Таралежи“ и да открия необятните възможности и алтернативи в подкрепата на хора изпаднали в затруднение да общуват по между си и със своите деца. Тук аз открих, че знам много за социалната работа и всъщото време аз не знам нищо за хората, но най вече се научих да съм там, до тях и да им подам ръка в труден за тях момент. Ценността на това го научих тук под вещото ръководство на нашият ръководител Блага Банова и нашите колеги от Русе.
Всеки ден аз съм поставена в условия да търся и да откривам заедно с хората, с които работим кое е важно за тях, да търсим и даваме заедно отговорите на въпросите, които ги вълнуват. Да давам пространство да споделят своите трудности, своите желания и най-вече да преоткриват себе си и да видят колко различно, колкокрехко и същевременно силно е тяхното дете, колко то е важно и ценно е то както за тях така и за нас. И ако преди индикатор за добре свършената работа от мен беше да виждам усмивките на детските личица то сега е да прживявам заедно с родителите тяхното облекчение от мисълта, че не са сами, че има хора, които мислят за тях и децата им и търсят заедно най-доброто решение за подкрепа.
Това ме мотивира да съм още по-активна и заедно с Блага Банова и целият екип на ЦСРИ „Таралежи“ да изчитаме отново и отново цялата нормативна и законодателна база и да търсим най-добрата и възможна алтернатива за подкрепа за семействата. Да това е отговорност, която ние с готовност поемаме и работим непрекъснато и с голямо усърдие в посока по-добра комуникация със всички ангажирани институции по всеки отделен случай и успяваме да координираме действията си и да си взаимодействаме в най -добрият интерес на децата и техните семейства.
Благодарна съм на Блага Банова, на всички колеги от Центъра и на Сдружение „Дете и пространство“, че съм част от екипа на ЦСРИ „Таралежи“ за възможността всеки ден да помагам на хората."

 

Таня Кръстева, стажан в ЦСРИ „Таралежи“, студен в магистърка програма по „Клинична психология, психоаналитична перспектива“ в НБУ

"Да заемаш позицията “стажант” е странно и трудно по своему. Заобикаля те толкова много познание, което ти сякаш искаш да уловиш, а не успяваш. Постоянно! Изпитваш нуждата да наваксваш онова, което всички около теб знаят. Първата седмица от моето време прекарано като стажант в ЦСРИ “Таралежи” премина като на сън. Гледах, слушах, четях...всичко това в опит да достигна поне част от необходимото, за да намеря начин да се ориентирам в случващото се около мен. Нуждата ми от обяснение ме доведе до странната аналогия, че да стажуваш в центъра, е като да си дете, седнало на входа на спешно отделение в болница. Пред очите ти минават събития, хора, дискусии, решения. А ти просто гледаш и се дивиш. С минаването на дните, започнах да осъзнавам какво именно правят работещите в ЦСРИ “Таралежи”. Да научавам историята зад всичко случващо се там и защо именно се случва то. Присъствах на групови супервизии, на които ми бяха дадени отговори, насоки и стотици нови въпроси за обмисляне. Колегите, виждайки моите търсения и нужди, опитваха да ми обяснят метода на работа и основните неща, които съпътстват всеки работещ в социална услуга, независимо от позицията му в нея. Говорехме за личната мотивация, стояща зад решението да бъдеш част от този екип. Дадох си сметка, че всеки от тях има свой мотив, който е съвършено личен, но има и един общ, който сякаш пронизва всяка личност, решила да се посвети на социалната работа. А именно – огромното желание да помагаш. Да бъдеш от страната, която подава ръка. Всичко това ме доведе до извода, че ЦСРИ “Таралежи” е място, в което важният е Детето. Но не само усмихнатото, весело и сияещо дете, а и това, което страда. Детето, което не може да изрази болката и причините за нея. Детето, което има нужда от помощ, за да изгради връзките с тялото, езика и Другия, необходими за живот. ЦСРИ “Таралежи” е място, в което се дава пространство на словото, на различното, на трудното, за да се да открие път на развитието."

Блага Банова, психолог, директор на ЦСРИ „Таралежи“ към Сдружение „Дете и пространство“

"Казвам се Блага Банова и (за добро или за лошо) съм „психолог” по образование и по призвание. Днес съм решила да споделя с вас част от моя опит от работата ми в социалната сфера, с надеждата, че ще докосна някои от вас и ще ви провокирам да се замислите за хората от моята професия и сфера.
Опитът ми започна като стажант в различни социални услуги, по време на обучението ми в бакалавърска програма по психология. Продължих като започнах работа за Сдружение „Дете и пространство”, първо като координатор по проекти, след това като водещ на ателиета за деца. След завършването си започнах да консултирам деца и семейства в нужда. Станах част от терапевтичния екип на Сдружение „Дете и пространство” като консултант, супервизор и обучител. През последните години пътувам из цялата страна, опитвам се да подкрепям детегледачи и възпитатели в различни Центрове за настаняване от семеен тип за деца и младежи със и без увреждания, в работата им, в ежедневните им професионални и човешки грижи и предизвикателства. Това бяха и първите моменти, в които разбрах, че за да упражняваш тази професия трябва да излезеш извън „рамките“ на учебниците, на методиките и на всичко онова, което наричаме „теория“. Защото тогава се сблъскваш с безпомощността на тези хора, с невероятните усилия, които те полагат и поне аз съм силно завладяна от факта, че въпреки трудностите и „липсата на знания“, въпреки ниските си заплати, въпреки неблагоприятните условия на труд, тези хора ОСТАВАТ и продължават ежедневно да се грижат за децата на други хора. И в повечето сучаи това са едни много „страдащи“ деца...
Провеждах ателиета с жени изтърпяващи наказние „лишаване от свобода” на територията на Женския затвор в гр. Сливен. Там се срещнах с изключително интересни хора, за някои от които се оказа, че влизането в затвора е един преднамерен и умишлен избор, който са направили, за да защитят други хора, които обичат, а пък за други това е единственият възможен начин на съществуване, за трети не съществуват човешки отношения... Тези хора ме изненадаха, защото се оказа, че те също, като всички останали, имат нужда да поговорят с някого. Тогава за тях на среща бяхме ние, тези които изпълняваха проект „Поглед отвътре“. Не съм сигурна, че щяхме да имаме възможност да се срещнем с тези хора, ако не беше този Европейски проект.
Работя като супервизор и обучител с различни екипи от специалисти от различни социални услуги в странта, а и не само, от образователната сфера и сферата на здравеопазването също... Спомням си колко бях впечатлена от работата на патронажните сестри в малките населени места в Северо-източна България, обикалящи малки, забравени от Бога села, там където повечето от нас си заключваме вратите на колата, докато се опитваме да преминем максимално бързо... Хора, които ходят пеша, от къща на къща, поемайки невероятно големи рискове, но желаещи да научат настоящи и бъдещи майки, от различни етноси и вероизповедания, как да се грижат за новородените си бебета, как да бъдат майки и какво да правят или да не правят, за да могат децата им да оцелеят. И за съжаление в тези срещи разбрах, че в съвременното общество „детската смъртност“ не е просто понятие, а факт...
Срещам, изслушвам и консултирам приемни родители, които се грижат за деца с тежки и трудни съдби, за които истински се вълнуват и приемат в домовете си, в семействата си и правят всичко възможно да им помогнат. Те пък ме научиха какво е да си между забраните, изискванията, нормите и собствената си личност, която непрекъснато си принуден да пренебрегваш. Разбрах, че да си „приемен родител“ не е название, а мисия! Имах щастието и късмета да се запозная и да работя с деца, настанени в приемна грижа, за много от които да попаднат на това място и на тези хора е било истински шанс, в повечето случаи животоспасяващо и животоопределящо.
През 2016 г., станах част от екипа, реализиращ проект „Медико-психологически център за деца и юноши” на Сдружение „Дете и пространство” в партньорство със Столична Община, който по-късно бе разкрит като държавно делегирана услуга, която носи дългото название Център за социална рехабилитация и интеграция за деца, а днес ако ни се обадите по телефона ще се представим с краткото „ЦСРИ „Таралежи”.
Преди да започна работа в ЦСРИ „Таралежи” не разбирах добре термина „психично страдание”. Знаех и виждах какво означава „физическо страдание”, защото от началото на практиката ми срещам „страдащи тела”. Но ще се отнася до психиката, това се оказа много по-сложно. Работата в социалната услуга ми даде възможност да се срещна с много различни видове „страдания”, да се науча да ги разпознавам и най-важното - научих се да бъда смирена, толерантна и търпелива за резултатите от нея. А също се научих да поемам и осмислям неуспехите в нея... защото работя с живи хора и това е неизбежно.
И така вече 9 години... психолог, ръководител на екипа, а от скоро и директор на социална услуга - поредното предизвикателство, което поех и поредната роля, която ме изкарва извън „комфотната зона“..
Помежду ни се наричаме „Таралежите“, така ни наричат и някои от родителите, с които работим. „Таралежи” се появи в моя речник и този на колегите ми още преди години, тогава заедно решихме, че много ни пасва, както на нас, така и на децата, с които се срещаме и работим да се оприличаваме с таралежи – отвън изглеждат опасни, страшни, защото имат бодли, но всъщност като ги опознаеш, разбираш, че са много мили и добри души.
Но, най-важното, на което ме научи работата ми в социалната сфера е да не се оплаквам, да не се опитвам да споря, когато не знам и да ценя всичко около себе си, всеки човек, с когото ме среща живота и да се радвам, защото осъзнах и разбрах, че съм сред този процент от човечеството, който има за какво да бъде благодарен и който всъщност е благословен и „помилван“ от съдбата... Защото родителите ми не са се отказали от мен, защото са имали възможност и защото са желали да се грижат за мен, да ме възпитат, да ме образоват, защото познавам и съм израснала с брат си, защото имам крака и ръце, които мога да използвам, защото мога да говоря и не ме е страх да го правя, защото имам способността да приемам хората, а не да се страхувам от тях, защото мога да изразявам чувствата и мислите си през езика, който използвам и мога да се надявам, че другите ме разбират.
За това днес подкрепям Деня на социалната работа, подкрепям и се прекланям пред всички хора, които са ангажирани с нея, които са отдадени на работата си, защото за мен не съществува по-хуманно нещо, от това да помагаш на другия, който е по-слаб, който не е имал твоя шанс в живота, който има нужда от помощ! Помощ не на хартия, не в социалната мрежа, а там, в истинската и реална среща с него!"

 

Можете да ни намерите и на нашата Facebook страничка (csritaraleji)! 

СОЦИАЛНИ МРЕЖИ

Намерете сдружение "Дете и пространство" в социалните мрежи.

 

КОНТАКТИ

Централен офис                                             Адрес: София ПК 1680, жк. Белите брези, бл.19, ет.1, ап.2   Телефон: 02/9584959     Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…