Новини

Една петгодишна история между деца, младежи и много силен екип от терапевти и медицински специалисти приключи в началото на месец декември 2018 г. В нея участва целият екип на Сдружение „Дете и пространство“ заедно с деца и юноши, чиито живот е започнал трудно, които са преминали и преживели различни изпитания и с младежи с увреждания и психични проблеми. Всички те са настанени в Комплекс за социални услуги в село Дъбок дол, община Троян, управляван от СДП. Участници са и отговорни лица от всички възможни нива на системата, създадена в България да отговаря за децата и младежите от различни рискови групи.

Това бе история на много усилия, денонощен труд, работа под непрекъснато напрежение, спешни реакции в рискови ситуации, непрекъсната борба с наложените стереотипи и твърде често липса на адекватност от страна на различните институции, които имат отношение към станалото вече клише „дете в риск“.

Всъщност този термин изобщо не е клише. А стереотипизирането на риска по посока „това е едно лошо дете“ , чието поведение се етикетира бързо единствено като противообществена проява, крие страшни последици. Точно тези последици доведоха терапевтичния и административния екип на Сдружение „Дете и пространство“ до невъзможност повече да се бори със системата, поне в тази конкретна история. Струва си да бъде разказана, защото в нея се разпознават ключовите проблеми на грижата за децата, лишени от родителска грижа, натрупващи се въпреки осъществената реформа по деинституционализация на грижите за децата в риск в България.

Основното в тази история е нежеланието и неспособността да се разпознае и придружи психичното страдание на децата и младежите, които системата квалифицира като „здрави“ и настанява в „ЦНСТ за деца без увреждания“. Стената, в която системно се блъскаме, е тоталният отказ тази нагласа да бъде променена, независимо какви медицински и експертни документи и мнения се представят на институциите, носещи отговорност за най-добрия интерес на „здравите“ деца (тоест тези без увреждания), настанени в резидентна грижа. Защото така е по-лесно. За институциите. И невъзможно трудно за онези, които разпознават психичното страдание и опитват, бавно, стъпка по стъпка да изграждат промяната за всяко дете. В рамките на възможното за личния му капацитет.

Сдружение „Дете и пространство“ като външен доставчик на социални услуги пое управлението на Комплекса за социални услуги в село Дълбок дол, намиращ се на 9 км от град Троян, от 1 януяри 2014 г. за срок от 5 години, съгласно скючен договор с община Троян. За тези пет години в комплекса, състоящ се от ЦНСТ за деца без увреждания, Дневен център за пълнолетни лица с увреждания (според последната промяна на наименованието от АСП) и Защитено жилище за младежи с увреждания, в ЦНСТ бяха приемани и след това извеждани поради навършване на пълнолетие или друга причина - по преценка на социалните служби, много деца. Всяко бе настанявано там също по преценка на съответното ДСП, почти винаги без задъжителната по въведените от държавата стандарти предварителна подготовка. Екипът на СДП през цялото време работи неуморно с всяко едно настанено дете, полага всякакви усилия то да бъде адаптирано спрямо разпознатите симтоми на различни психични страдания или просто на тежките последици от един живот започнал с изоставяне, неглижиране или насилие, преминал през различни мерки на закрила, провалени срещи и изоставяния, в който промените се стоварват върху детето по необясним и непредвидим за него начин и изграждат базисно недоверие у него към света и другите. При повечето деца в семейната къща временното първоначално успокоение се превърна в трайна тенденция на подобрение на психичните и поведенчески показатели.

Този много труден процес обаче така си и остана неразпознаваем за институциите. Във всички случаи на спешност, тъй като се случваше да се настаняват и деца с явни психични заболявания, изискващи спешна хоспитализация и лечение, проблемите се решаваха от Сдружението и мрежата от контакти и партньори, които е създало в годините.Командната система си продължи да действа абсолютно необезпокоявана, въпреки сигналите и заявките за съвместна промяна на модела за работа с деца, които изобщо не са здрави, подавани редовно от страна на доставчика на услугата - СДП.

През 2018 г. тоталното неразпознаване от системата на психичното страдание, на което се реагира само като на противообществена проява, стигна до критични размери за капацитета на конкретната услуга ЦНСТ. Бяха настанени едно след друго юноша и деца, без никаква предварителна подготовка и процедури по напасване, като юношата бе докаран от другия край на България с вече лепнат етикет „противообществено“ поведение и с никаква грижа, съответстваща на двата му реални опита за самоубийство. Той бе настанен в услугата без необходимата документация по команден ред, без ръководството на Сдружението и на комплекса да получат предварително известие от съответната дирекция „Социално подпомагане“. Психическото му състояние му бе критично, но с търпение и целенасочена работа на специалисти от Сдружението той се успокои и започна да живее в сравнитено нормален ритъм. След преглед при специалист - детски психиатър в областен град, момчето получи психиатрична диагноза.

Проявите и поведението на много от настанените деца в ЦНСТ накара СДП като управляващо услугата да организира прегледи при детски психиатри в големи областни градове, в резултат на което 7 от 12 потребители в семейната къща получиха психиатрични диагнози, придружени с необходимата медицинска документация. На всички деца бяха направени и оценки по поведенчески индикатори за психично страдание. Те са създадени от екип на СДП – д-р Биляна Мечкунова- детски психиатър, д-р Весела Банова – клиничен психолог и психоаналитик, Станимира Начева и Диана Асенова – клинични психолози, по молба на община Русе и ДАЗД за оценка на децата и младежите, изведени от вече закритите домове в процеса на деинституционализацията. Резултатите, които насочваха към абсолютна специфичност във всекидневната работа с всяко дете, за което месеци наред бяха обучавани и самите служители в услугата, бяха специално представени както на общинските власти, така и на всички заинтересовани институции на областно и общинско равнище на специално организирана по инициатива на Сдружението среща.

Резултатът? Тотална липса на разбиране за действителното състояние на „здравите“ деца. Философията, че те заслужават наказание, вместо подкрепа, остана всеобхватна и очевидно е неразбиваема. Както е неразбиваемо и поведението на общността, в която безконтролно се продават пиратки и алкохол на малолетните и непълнолетните лица, настанени в комплекса за социални услуги.

В така създалата се обстановка Сдружението направи оценка на възможностите за по-нататъшна работа в комплекс, намираш се извън общински град, който се поддържа изключително трудно като сграден фонд и условия за живот, където квалифициран персонал не може да бъде нает – с едно-две изключения, текучеството на кадри е огромно, а желанието да се направи цялостна преоценка на начина, по който функционира услугата, очевидно няма да бъде реализирано в мултидиссциплинарен екип от всички заинтересовани институции. Така Сдружението реши да не кандидатства за нов петгодишен договор за управление на КСУ, за което поучи надлежно покана от страна на общината през есента на 2018 г. Именно този отказ и пълното безсилие на администрацията да се справи с „конвенционални“ методи с поведението на настанените деца в ЦНСТ, доведе до прекратяване на договора за управление- забележете – на 3 декември 2018, само 29 дни преди той да завърши с изтичане на договорения срок- 1 януари 2019 г.

СДП от уважение към институциите, към персонала, с който бе работил 5 години, най-вече към самите деца и младежи, настанени в комплекса, не предприе никакви публични действия, нито оспори това „предсрочно“ прекратяване, което в рамките на тези 29 дни от административна гледна точка бе напълно безмислено. В края на 2018 г. обаче то бе представено публично от общинските власти като резултат на недобро управление. Фактът, че нито една НПО не желае да поеме комплекса и не отговори на публичната покана да участва в обявения за това конкурс, бе премълчан. Както и фактът, че поради липса на желаещи външни доставчици общината се принуди да поеме управлението на трите социални услуги. Пълна безпомощност показва и решението за закриване на ЦНСТ със срок април 2019 г., за което има решение на Общинския съвет от 29 ноември 2018 г. Тоест броени дни преди прекратяването на договора със СДП и когато вече е станало ясно, че няма друга НПО, която да проявява интерес към бъдещо управление на социалната услуга в Дълбок дол. Впрочем, това се вижда ясно и от текста на решението на Общинския съвет: „поради влошено качество на социалната услуга, невъзможност да бъде осигурено обслужване на децата от необходимите специалисти и липса на потребност на местната общност от тази услуга, да бъде закрит Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в с. Дълбок дол, Община Троян, с капацитет 14 места, считано от 01.04.2019 г.“

До момента, в който имаше организация, която да управлява услугата, никога не е повдиган въпрос за закриване на ЦНСТ. На децата не бе обяснено с нито една дума, че след приключването на договора на СДП те ще живеят с нови хора, тъй като над 50 на сто от персонала отказа да подпише нови договори с общината като управляваща социалните услуги и напусна. След като СДП като доставчик на услугата през 2018 г. благодарение на спечелен проект проведе осеммесечно обучение на заетите на трудов договор лица за получаване на спциализирана професионална квалификация Сътрудник социални дейности. Изпълнението на този проект, както и на още един спечелен през 2018 г. проект, в който партньор е община Троян – за създаване и развитие на социално предприятие за младежи с увреждания от комплекса и от общността – ясно показва, че Сдружението до последно полагаше усилия да продъжи работата си в полза на децата и младежите от Комплекса за социални услуги в Дълбок дол.

Тоталната несигурност за децата от ЦНСТ, които за пореден път в живота си сега са изправени пред неизвестното - не знаят къде ще ги пратят и защо това им се случва, се допълва и от идеята за реинтегриране в семейството на някои от тях поради закриване на семейната къща. Чудесен почин, но той ще бъде приложен спрямо деца, изведени от биологичните си семейства поради неглижиране и домашно насилие.

Тези планове за преместване на децата „по тревога“ напомнят твърде много на извършваното преди години преместване на деца от закритите ДДМУИ във Факия и Джурковци, като сутринта ги качваха „по комсомолски“ в автобуси и ги закарваха в други тогавашни домове.

Цялата тази история поставя някои основни въпроси. Защо се провалиха опитите, вкючително на УНИЦЕФ, за създаване на различни, специализирани услуги за децата в риск и децата в конфликт със закона? Еднаквото за всички различни навява спомени за едно време, което е всичко друго, но не и „деинституционализирано“. Защо днес се оказват напразни всички усилия на държавата, която с помощта на европейските фондове обучаваше хората по места в новите социални услуги за смисъла на деинституционализацията? Защо все още всички наричат семейните къщи домове? Как да съдим работещите в социалните услуги, че са некомпетентни, като персоналният подход, подготовката на всяко дете за всяка нова промяна в и без това рисковия му живот се оказват неразпознати от самите отговорни за това институции? Защо крайната цел и днес, пет години след официалния край на деинституционализацията, остава да се отървем от едно проблемно дете, а не да опитаме да създадем някакъв смислен живот за него в рамките на социалната система?

СОЦИАЛНИ МРЕЖИ

Намерете сдружение "Дете и пространство" в социалните мрежи.

 

КОНТАКТИ

Централен офис                                             Адрес: София ПК 1680, жк. Белите брези, бл.19, ет.1, ап.2   Телефон: 02/9584959     Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…